24 юни 2014

Будност, съновидение и сън


по Шри Рамана Махарши

Няма друга разлика между съновидението и състоянието на будност, освен че сънят е кратък, а будността - продължителна. И двете са продукт на ума. Нашето реално състояние се нарича турия; то е отвъд състоянията на будност, съновидение и сън.

Всичко, което виждаме, е съновидение - независимо дали го виждаме в будно състояние или в състояние на сън. По силата на някои произволни норми за продължителността на преживяванията и т.н. ние наричаме едно преживяване съновидение, а друго - будност. Отнесени до Реалността и двете преживявания са нереални.

Долната схема показва обобщено идеята на Адвайта Веданта за Реалността.

Себето, което е лампата (1), сияе от самосебе си във вътрешната стая, т.е. каузалното тяло (7), което се характеризира с незнание и е изобразено като вътрешната стена (4), а сънят е изобразен като вратата (2); когато, поради жизнения закон, обусловен от времето, кармата и т.н., вратата на дълбокия сън е отворена, се появява отражението на Себето в его-огледалото (5), което е поставено след прага на вратата – махат таттва (3); така его-огледалото осветява средната стая, т.е. състоянието на сън със съновидения (8), а през прозорците, които са петте когнитивни сетивни органи (6), осветява външния двор, т.е. будното състояние (9). Когато, отново, поради жизнения закон, обусловен от времето, кармата и т.н., вратата на дълбокия сън се затваря, егото се преустановява заедно с бодърстването и сънуването и остава да сияе вечно само Себето. Примерът дава обяснение за неподвижността на Себето, каква е разликата между Себето и егото и как се появяват трите състояния на съзнанието, трите тела и т.н.



© Sri Ramanashramam

Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.

.

19 юни 2014

Пет стиха за Себето


от Шри Рамана Махарши - 
"Събрани произведения"

Tова са последните стихове, композирани от Бхагаван. Те били написани по настояване на Сури Нагамма, поклонник, който е автор на книгата "Писма от Шри Раманашрамам". Тъй като вече имало композиция на Шанкарачаря, наречена Атма Панчакам, Бхагаван решил да нарече неговата композиция Екатма Панчакам.

1. Забравяйки Себето, човек мисли, че той е тялото
и преминавайки през безброй раждания, накрая си спомня и става Себето.
Знай това, като събуждането от сън,
в който човек е странствал по целия свят.

2. Човек винаги е Себето.
Да питаш "Кой съм аз?" или "Къде съм аз?",
наподобява пиян човек, питащ се:
"Кой съм аз?" или "Къде съм аз?".

3. Тялото е в Себето.
И все пак човек си мисли, че То е в инертното тяло,
както зрител, който си представя, че киноекранът,
на който се прожектира филма, е в картината на филма.

4. Златният орнамент съществува ли отделно от златото?
Може ли тялото да съществува отделно от Себето?
Невежият мисли - "Аз съм тялото";
Просветленият знае - "Аз съм Себето".

5. Само това Себе, Единствената Реалност, съществува вечно.
Ако в древни времена Първият от Учителите
е разкрил това посредством непрекъснато мълчание,
кой може да го открие в изговорени думи?

(Преведено на английски от Проф. К. Сваминатхан)



© Sri Ramanashramam

Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.

.