30 септември 2010

Защо след смъртта нашите близки не контактуват с нас?


Една лична хипотеза

Скоро сънувах, че съм умрял. Тялото ми лежеше бездиханно. Близките ми видимо страдаха...

Събудих се. Помнех всичко. Сънят беше толкова истински, че мъката още свиваше сърцето ми.

Как бих искал да се върна в съня и да ги успокоя, да ги прегърна, да им кажа "Жив съм, благодаря ви, че толкова ме обичате. Не плачете! Животът се оказа сън, а смъртта - пробуждане!".

Не можех да го направя.

Първо, нямаше смисъл. Те не бяха истински. Бях ги създал в съня си. След час споменът започна да избледнява и аз продължих "реалния" си живот в този "реален" свят.

Второ, дори да исках да се свържа с тях, да им дам някакъв знак, не знаех как да възстановя същия сън. Той беше останал в някаква "паралелна вселена", с която вече нямах никаква физическа връзка...

- - -

Всички духовни учения твърдят, че смъртта не е краят. Тялото умира, но Истинското ни Аз, това, което е създадено по "Божий образ и подобие" продължава своя път.

Атеистите смятат, че това са глупости.

Ние, вярващите знаем, че смъртта е пробуждане, преход към нещо друго.

Християнският Символ на вярата завършва с думите:

"Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век."

Св. Франциск завършва прочутата си Молитва така:

"... защото умирайки се раждаме за вечен живот".

Лично аз очаквам с интерес "отвъдното"...

 .

27 септември 2010

Завръщане към любовта


Разсъждения и прозрения върху принципите на Курс на чудесата

Мериън Уилямсън
Официален сайт
 
"Завръщане към любовта" е духовно напътствие, в което американската писателка и духовен учител Мериън Уилямсън споделя своите разсъждения върху книгата "Курс на чудесата" и прозренията си за приложенията на любовта в търсенето на вътрешен мир.

Уилямсън разкрива как всеки един от нас може да стане чудотворец, като приеме Бог и като изразява любов в ежедневния си живот. Независимо дали физическата ни болка е в областта на взаимоотношенията, кариерата, или здравето, тя ни показва, че любовта е могъща сила, ключът към нашия вътрешен мир; и как чрез нейната сила можем да направим живота си по-пълноценен, докато създаваме един по-мирен и любящ свят за децата си.

Мериън Уилямсън е автор на девет книги, четири от които са достигнали №1 в класацията на бестселърите на "New York Times": "Заръщане към любовта", "Излекуването на Америка", "Стойността на една жена" и "Илюмината". Известна е с лекциите си, посветени на личното усъвършенстване. Основател е на "The peace Alliance" ("Алианс за мир") - движение, чиято цел е да убеди Конгреса на САЩ да създаде Министерство на мира.

Когато сме се родили, сме били програмирани съвършено. Имали сме естествена склонност да се концентрираме върху любовта. Въображението ни е било съзидателно и със замах, а ние сме знаели как да го използваме. Били сме свързани с един свят, много по-богат от този, с който сме свързани понастоящем, свят обаятелен и изпълнен с усещане за чудеса.

Тогава какво се е случило? Защо, когато се огледаме, достигнали определена възраст, обаянието си беше си отишло. Научиха ни да мислим противоестествено. Научиха ни на една много лоша философия - да гледаме на света по начин, който противоречи на нашата същност. 

Учеха ни да мислим, че всичко е надпревара, борба, болест, изчерпаеми източници, ограничения, чувство за вина, коварство, смърт, оскъдица и загуба. Учеха ни, че неща като оценките, да бъдеш достатъчно добър, парите и правилните постъпки, са по-важни от любовта. Учеха ни, че сме разделени от другите, че трябва да се съревноваваме, за да излезем напред, че не сме достатъчно добри такива, каквито сме. Научиха ни да виждаме света такъв, какъвто бяха започнали да го виждат другите.

В живота ми имаше моменти - и днес още ги има, когато имах чувството, че мъката ще ме смаже. Нищо не ставаше по начина по  който аз исках - или бях в конфликт с някого, или се страхувах, че нещо може да се случи или да не се случи в бъдеще. Животът в подобни моменти е труднопоносим и умът започва едно безкрайно търсене на изход от болката.

И разбрах..., че промяната, която търсим е вътре в сърцата ни. Събитията са винаги следствие. Един ден хората ви обичат, на следващия сте тяхна мишена. Един ден нещата вървят гладко, на следващия цари хаос... Един ден имате чувството, че сте свестен човек, а на следващия ви се струва, че сте пълен неудачник. 

Винаги ще има поврати в живота. Те са част от човешкия опит. Но ние можем да променим начина, по който ги приемаме. 

Има една библейска притча, в която Иисус казва, че можем да построим своята къща върху пясък или върху скала. Нашата къща е емоционалната ни стабилност. Когато е изградена върху пясък, ветровете и дъждовете могат да я подкопаят. Едно разочароващо телефонно обаждане - и ние се сгромолясваме, една буря и къщата ни е срутена. Когато нашата къща е построена върху скала, тя е стабилна и здрава и бурите не могат да я повредят. Не сме толкова уязвими към житейските драми. 

Любовта е това, с което сме родени. Съзнателното й опознаване, изпитването й към нас и към другите, е смисълът на живота. Смисълът не е в нещата, той е в самите нас. Любовта е в нас. А дали ще обичаме, или ще заключим сърцата си е духовен избор, който правим всеки ден, всеки миг...





Източник:  Интернет


.

14 септември 2010

Промяната


Преходът от амбицията към смисъла

Уейн Дайър

Официален сайтКнигите на Уейн Дайър

Книгата „Промяната“ излиза малко след едноименния филм The Shift. Тя илюстрира как и защо да направим преход от Амбицията към Смисъла. Този преход елиминира чувството ни за отделеност, осветява духовната ни свързаност и направлява преминаването от подчинената на егото утрин на живота към следобеда, в който всичко се ръководи предимно от Смисъла.

Докато обмисляме как да напуснем утринта на живота, където егото е играло основната роля, и да навлезем в следобеда (и вечерта), където Смисълът замества Амбицията, може да се сблъскаме с неочаквани случки, съпътстващи тази нова посока. Почти универсален закон е, че ще преживеем някакъв срив. Но тези сривове или ниски точки осигуряват енергията, която е необходима, за да се отдалечим от егото и да навлезем в Смисъла. Промяната не означава, че ще изгубим страстта и живеца си; тя показва, че се стремим към нещо ново. Решени сме да изпълним живота си със смисъл и цел, а не с непрестанните изисквания и фалшивите обещания, които са запазена марка на егото.

Както Уейн Дайър красноречиво разкрива на тези страници, всички ние имаме възможността да преобразим живота си, като загърбим амбицията и заживеем смислено и целеустремено...

И така ще се завърнем към своя Първоизточник.

Уейн Дайър, доктор по философия, е известен в целия свят писател и лектор в областта на самоусъвършенстването. Той е автор на повече от 30 книги, създал е множество аудиокасети и видеопрограми и е участвал в хиляди предавания по телевизията и радиото. Неговите книги „Бъди господар на живота си“, „Мъдростта на вековете“, „Има духовно решение на всеки проблем“ и бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ „10 тайни на успеха и вътрешния мир“, „Силата на намерението“, „Промени мислите си, промени живота си“ са представяни в специални предавания по националната телевизия.


.